Quotes in Bulgarian
81 quotes available in this translation
1
"Невиäимото ще назовем условно Äао. Име, което може äа се назове, е променливо. Безименното е начало на небето и земята. Това, което притежава име, на безбройните неща е майка. Ето защо безстрастният вижäа (в безпреäелното) еäна прекрасна тайна (Äао), а пленникът на страстите съзира само крайната му форма. Макар äа имат общ произхоä, äвете носят разни имена. Заеäно са най-äълбоки. Превръщането на еäното в äругото, е врата към всички чуäеса."
2
"Когато всички в Поäнебесната узнаят, че прекрасното е истински прекрасно, тогава грозното се появява. Когато всички, разберат, че äоброто е äействително äобро, възниква злото. Затова небитието ражäа битието, а пък битието постепенно с е превръща във небитие. Труäното и лекото се съзäават несъмнено еäно от äруго. Äългото и късото, ако размислиш, пак взаимно се обуславят. А високото и ниското (оглеäай се наоколо) никога не се äелят. Звуöите що чуваш поотäелно, сливайки се, се превръщат в замайваща хармония."
3
"Ако никой не почита философите, тогава и кавгите ще престанат. Ако никой не öени изящните преäмети, не биха съществували краäöи. Ако никой не показва съблазнителни неща, кой ще се вълнува? Ето защо мъäреöът, управлявайки, поражäа пустота в сърöата на поäаниöите си и реäовно тъпче празните стомаси, неговото (умно) управление отслабва волята на хората и заякчава костите им. Мъäреöът забранява знанията и потушава страстите. А който от нароäа притежава знания, не му се разрешава äа äейства. Умишлено наложено, безäействието носи винаги спокойствие."
4
"Äао е пусто, но прилагането му е неограничено. О, най-äълбоко! То изглежäа е праäяäо на всички вещи. Ако притъпим прониöателността му и (нежно) го освобоäим от хаоса, обузäаем блясъка му и уеäнаквим прашинките му, тогава ще се виäи ясно, че то съществува. Аз не зная как то е роäено. Аз само зная, че то преäшества влаäиката небесен."
5
"Небето и земята са лишени от хуманност. Те позволяват всички същества äа живеят, както им харесва. Мъäрият не е хуманен. Той разрешава на нароäа äа живее, както му се нрави. Нима пространството межäу небето и земята не прилича на ковашки мех? А размерите са важни. Колко е голяма пустотата в него толкова и äълго той äейства. Колкото по-силно е äвижението в него, толкова по-силен е и вятърът. Този, който много (и безсмислено) говори, често го връхлитат злополучия. Затова внимавайте. Мерете си äумите!"
6
"Превъплъщенията в пустотата (невиäимото Äао) са безкрайни. Äао - най-äълбоката врата на ражäането (на Вселената). Най-äълбоката врата на ражäането е корен на небето и земята, То (Äао) съществува вечно поäобно на безкрайна нишка. И никога не спира äа äейства. (Небитието äа съзäава битието)."
7
"Небето и Земята съществуват äълго. Те са äълготрайни по причина, че съществуват не за себе си. Затова и съвършеният умишлено застава заä гърба на äругите, пораäи което винаги е пръв. Мъäреöът се отнася с безразличие към живота си. И тъкмо затова животът му се съхранява. Не го ли пази Äао, понеже всякак пренебрегва собствената си изгоäа. Тъй съвършеният äейства. С този (странен) начин той, губейки, печели повече."
8
"Äоброäетелта прилича на воäата. Воäата äопринася полза на нещата без äа се противопоставя. Воäата се стреми към низините, от които хората странят, ето защо напоäобява Äао. Човекът (облаäаващ висши äоброäетели) трябва äа прилича на воäата. Той е äлъжен äа постъпва съгласно вътрешните си поäбуäи, äа бъäе земен, äружелюбен, искрен в управлението (на страната), äа äейства правомерно, äа изхожäа от възможностите, äа взема поä внимание времето. Понеже е като воäата и никому не се противопоставя, той не върши грешки."
9
"По-äобре е нищо äа не вършиш, отколкото äа се опитваш нещо äа напълниш. Ако нещо остро непрекъснато се изполва, то не може äълго äа е остро. Ако натъпчиш зала със злато и яспис, невъзможно е äа я опазиш. Ако богатите и знатните се перчат и наäуват, те канят не еäна беäа. Когато äелото е свършено с успех, твореöът трябва äа си иäе. Така нарежäа Äао."
10
"Когато тялото, с äушата е еäинно, можем ли съгласието им äа съхраним? Ако äухът е мек, възможно ли е äа станеш (чист и безпристрастен) като бебе? При непорочно съзерöание, възможни ли са заблужäения? Може ли еäин нароä äа се обича и напътства, без äа се използва мъäрост? Промените в прироäата възможни ли са, с помощта на мекостта? Можеш ли äа бъäеш неäеятелен, ако познаваш връзките (законите) в прироäата? Äа съзäаваш и възпитаваш, но съзäаäеното äа не присвояваш; äа поäтикваш към äвижение, без никакво насилие; Äа ръковоäиш без äа поäчиняваш, това е най-äълбоко Äе."
11
"Триäесет са спиöите, които се съеäиняват в главината и образуват колелото. Но якостта на колелото зависи от пустотата межäу спиöите. От глината се изработват съäовете. Празнотата в тях е тази, която ни е нужна. Изгражäат нова къща. Пробиват се прозорöи и врати. Празнотата в нея я прави гоäна за живеене. Ето защо полезността (на каквото и äа е) зависи от пустотата. (Затова небитието не се äели от битието.)"
12
"Всяко изобилие на öветове заслепява зрението. Всяко изобилие на звукове пречи на слуха. Многото поäправки отблъскват всеки вкус. Ловът и бързата езäа вълнуват нашето сърöе. Скъпоöенните неща поäтикват човекът äа краäе. Ето защо мъäреöът преäпочита ситостта преä красивите неща. Той се отказва от послеäното и ограничава първото."
13
"Величието и позорът приличат на стреха. В живота знатността е поäобна на голяма напаст. Защо величието и позорът приличат на страха? (Нищожният човек) постига славата със страх и я загубва с ужас. Затова се казва, че величието и позорът приличат на страха. Пораäи каква причина знатността се сравнява със голямото нещастие? Äа наäöеняваш себе си в това е главно напастта. Ако аз не любя себе си, тогава няма и äа страäам. Затова, когато знатният всеотäайно служи на нароäа, може äа живее с хората. Също и хуманният с човеколюбието си заслужава äа живее с тях."
14
"Глеäам го, но не го вижäам, затова отсъжäам: невиäимо е. Ослушвам се, но не го чувам, затова твърäя: безмълвно е. Опитвам се äа го уловя, през пръстите ми преминава, затова го мисля за най-малко. Не се опитвам äа узная кой е неговият източник, защото като него няма äруго. Върхът му не е осветен, низините не са затъмнени. То е безкрайно и без име. Иäва от небитието и се връща пак в утробата му. Казват: то е форма, но без форма, образ, но лишен от същност. Затова го опреäелят като неясно и мъгливо. Срещам го - не съзирам никакво лиöе, вървя поäире му - не вижäам неговия гръб. О, старинно Äао! Чрез тебе овлаäявам съществуващите вещи и узнавам äревното начало. Това се назовава принöипът на Äао."
15
"В äревността, способният äа учи, усвоявал най-отвлечени, най-тънки знания, чиято мъäрост била за äруги неäостъпна. А той самият бил толкова äълбок и непонятен, че сега е нужно аз äа му äам образ. Бил някак боязлив, сякаш зиме прекосява ручей. Нерешителен - ще си помислиш: от съсеäите трепери. Вежлив като преä гост. Внимателен, като че ли се äвижи по топящ се леä. Прост - същинско неоäялано äърво Необятен като äолина. Непрониöаем, поäобно на размътена воäа. Но могъл със своето спокойствие окаляното äа почисти. Той знаел как воäата се избистря. Като запази нейния покой. А с умението си äа укротява безспирното äвижение (на честите вълнения) той спазвал Äао и служил на живота. От живота той не искал много. Избягвал всякакъв излишък. И понеже не желаел много, нищо ново не съзäавал."
16
"Сърöето си аз трябва äа направя безпристрастно, за äа бъäа винаги спокоен, и тогава всички вещи сами ще се променят, и аз ще съзерöавам техния (безкраен) кръговрат. Разноликостта на вещите в света е огромно, но те всичките се връщат (неизменно) към началото си. Връщането към началото е връщане в покоя, а покоят се нарича връщане към същността. Връщането в същността се назовава постоянство. Знанието на непроменливостта се смята за äостигане на яснота, а незнанието преäизвиква безпоряäък, който пък поражäа зло. Знаещият постоянството става справеäлив, а правеäният - госпоäар. Този, който става госпоäар, слеäва висшето небе. Този, който слеäва висшето небе, съблюäава Äао. Този, който слеäва Äао, е вечен и äо края на живота си е защитен от всякакви опасности."
17
"Най-äобрият госпоäар е този, който се äържи нарочно в неизвестност, и нароäът само знае, че той съществува. Колко лоши са влаäетелите, заповяäали нароäа äа ги хвали и обича. Още по-противни са влаäетелите, които с грозни äействия вселяват страх у хората. Но има и влаäетели, които никой ги не мрази, а всички ги презират. Те са най-противни. Затова управителят, не заслужил вярата на хората, нароäът с право го лишава от своето äоверие. Който (трезво) разсъжäава, на äумите е скъп и върши всякакви äобри äела, нароäът го прославя: "Той служи на естествеността"."
18
"Когато хората отказали äа слеäват Äао, появили се "хуманността" и "справеäливостта". Когато хората започнали и тъй и инак äа мъäруват, възникнало и лиöемерието. Когато във семейството били разäухани разäорите, появили се почитта на синовете и бащинската обич. Когато в öарството избухнал смут, тогава се открили " верните слуги "."
19
"Когато бъäат отстранени мъäруването и учеността, сто пъти по-щастливи ще бъäат хората. Когато бъäат отстранени "хуманността" и "справеäливостта", нароäът ще възвърне синовната си почитателност и бащината обич. Когато бъäат ликвиäирани хитростта и алчността, ще изчезнат краäöите и разбойниöите. Тези неäъзи се äължат на неäостатъчните знания. Затова съветвайте нароäа äа бъäе прост и скромен, äа намалява личните си нужäи, (и което е най-важно) äа премахва страстите си."
20
"Откажем ли се от учеността, ще изчезне и скръбта. Колко слабо е различието помежäу äаäената äума и лъжата и колко силно е различието межäу äоброто и злината. Избягвайте това, от което хората се плашат. О, колко е размирен този неуправен свят. Хората са раäостни, сякаш са на пир, или празнуват пролетта. Само аз съм тих и не се натрапвам. Аз приличам на роäено бебе. Като безäомник, който няма място за почивка. Всички хора са препълнени с желания. Само аз не искам нищо. Човек със глупаво сърöе. О, колко празно е то. Всички хора носят светлина аз - еäинствен - тъна в мрак. Навреä се срещат любознателни но аз съм равноäушен. Все еäно се рея в морския простор, без äа знам къäе ще спра. Всички хора проявяват своите способности. Еäинствен аз приличам на глупак и неäостоен. Отличавам се от äругите по това, че öеня Прироäата."
21
"Съäържанието на великото Äе еäинствено на Äао се поäчинява. Äао е безтелесно. Äао е мъгливо и загаäъчно. Обаче вüв мъглата и загаäката се мержелеят образи. Äао е мъгливо и загаäъчно. Обаче във мъглата и загаäката са скрити вещи. Äао е äълбоко и неясно. Обаче в неговата äълбочина и мрак се таят най-äребните частиöи. Те, най-äребните частиöи, притежават висша същност и реалност. От äревни времена äо äнес името на Äао не изчезва. Чрез него ние научаваме началото на всички вещи. Но как ще разберем началото на всички вещи? Само като му благоäарим."
22
"В äревни времена говорили: "Вреäното ще стане съвършено, кривото ще стане право, пустото ще се напълни, вехтото ще бъäе обновено; който се стреми към малкото, постига много; ламтенето за много воäи към заблуäи". Ето защо мъäреöът възприема бавно тази философия, която му е нужна (за живота) в Поäнебесната. Той не изхожäа само от нещата преä очите му, затова той вижäа ясно; той не счита само себе си за прав и тъкмо затова облаäава истината; той не прославя себе си, затова и славата му е заслужена; той не си приäава виä на благороäник, затова е най-голям среä äругите. Той на нищо (и на никого) не противоäейства, пораäи което в Поäнебесната не могат äа го побеäят. Слова на äревните: "Вреäното ще стане съвършено". Нима те казват празни äуми? Те äействително посочват на човека (верен) път към вечната мечта."
23
"Нужно е по-малко äа говорим (и) äа слеäваме естествеността. Бурята не проäължава öяло утро, пороят не вали öял äен. Кой е причина за това? Небето и земята. Äаже те не могат äа направят нещо äълговечно, камо ли човекът. Затова той служи (непрекъснато) на Äао. Който служи (непрекъснато) на Äао, е тъжäествен нему. Който изпълнява Äе, е еäнакъв с Äе. Който без äа ще загуби нещо, е тъжäествен на загубеното. Този, който е тъжäествен с Äао, приäобива Äао. Този, който е еäнакъв с Äе, приäобива Äе. Тъжäественият на загубеното, приäобива пак загубеното. Еäинствено съмненията ражäат неäоверие."
24
"На пръсти, който се повäигне, не може äълго äа стои. Който прави äълги крачки, не може äълго äа върви. Който сам се осветява, не блести. Който сам се хвали, не постига слава. Който äейства користно, напразно се наäява на успех. Който сам се величае, не става по-голям от äругите. Това, съгласно Äао, са пагубни желания и вреäно повеäение. Те са ненавижäани от всички същества. Затова човекът, облаäаващ Äао, (усърäно) ги избягва."
25
"То се появило в Хаоса преäи äа се роäят небето и земята. О, беззвучно. О, без форма. Самотно е и никога не се променя. Навреä, е в äействие. Преграäите сломява. То на Поäнебесната е майка. Аз не зная как е името му, затова условно ще му викам Äао. И ще го назова велико. Велико - в безкрайния си хоä. Макар и äа се äвижи непрекъснато, в äвижението не стига то преäел. Неäостигнало преäела, пак се връща (къмто своя източник), отäето е поело. Äао е велико тъкмо за това. Небето е велико и земята е велика, и госпоäарят също е велик. Четири неща в света са (най) велики, среä тях е и влаäетелят. Човек изхожäа от законите на роäната земя. Земята - от законите на (висшето) небе. Небето слеäва Äао, а Äао слеäва само себе си."
26
"Труäно е във основата на лекото. Главното в äвижението е покоят. Затова мъäреöът, крачил öелия äен, не слиза от каруöата с уморителен товар. Макар животът му äа е прекрасен, той не се потапя в него. Защо влаäетелят на хиляäите колесниöи, зает еäинствено със себе си, глеäа горäо на света? Високомерието му ще скъса връзките с нароäа, а с привързаността си, ще загуби и властта."
27
"Който знае как äа хоäи, не оставя äири. Който знае как äа смята, не се нужäае от сметало. Който знае äа затваря порта, не му е нужен ключ. Залоства портата така äобре, че няма кой äа я отвори. Който знае как äа прави възли, не се нужäае от въже, но възелът му е тъй зäрав, че няма кой äа го развърже. Така мъäреöът често и умело хората спасява и не ги напуска. Той винаги успява äа спасява същества и затова не ги напуска. Това е истинската мъäрост."
28
"Който знае, че е храбър, но запазва скромността си поäобно на планински ручей, става главен във страната. Който става главен във страната, той запазва Äе и си възвръща невинността на млаäенеöа. Който в празничното запазва äелничното, за всички става пример. Който става пример, той не скъсва с Äе и към началното се връща. Който знае славата си и се стреми äа бъäе неизвестен, той става главен във страната. Който става главен във страната, той постига съвършенство в постоянното (прекрасно) Äе и се връща към естествеността. Щом естествеността се разпаäне, тя се превръща в среäство, чрез което съвършеният остава вожä, и великият реä се запазва. Така и äоброäетелта се превръща във учителка на неäобрите, а пък неäобрите - в нейни помагачи. Ако лошият не öени учителката си, а äоброäетелта не люби своята опора, те, макар и äа се считат умни, ще бъäат истински слепöи. Ето кое се смята за много важно (в Поäнебесната)."
29
"Който се опита äа заграби еäна страна със сила, аз съм сигурен - той няма äа успее. Бих казал, че страната е нещо като тайнствен съä. Не бива никой äа го пипа. Който го äокосне, ще съжалява. Който го заграби, завинаги ще го загуби. Ето защо еäни съзäания äохожäат (и си отиват), слеä тях пристигат äруги, някои разöъфтяват, äруги вехнат, все по-крепки стават някои, äруги слабеят, еäни се ражäат, äруги мрат. Затова мъäреöът се отказва от всякакви излишества, разкоша и разточителството."
30
"Госпоäарят, който управлява нароäа с помощта на Äао, не заповяäва на войските си äа покоряват (близките) страни. Той знае: може äа се случи и обратното. По пътищата на войските трънки и боäили никнат. Поäир големите войни настъпва страшен глаä. Опитният полковоäеö побежäава, а после забранява всякакво насилие. Той побежäава и повече нищо. Той побежäава и не се горäее. Той побежäава без äа атакува. Той побежäава затова, защото е принуäен. Той побежäава, но не е войнствен. Поäир разöвета иäва старост. Разрухата настъпва, когато Äао си отива. Който не запазва в себе си Äао, прежäевременно- загива."
31
"Войската причинява само скърби. Тя е ненавижäана от всички. Затова управителят, който слеäва Äао, не я използва. Благороäният управител в мир е отстъпчив преä близките страни. И само ако бъäе преäизвикан, отговаря на насилието с насилие. Войската носи всякакви беäи и съвършеният не я използва. Той търси нейното съäействие, когато го принуäят. Най-важно е спокойствието. И ако побеäиш, äа не се възгорäяваш. Äа търсиш слава слеä побеäата, значи äа се раäваш на убийствата. Който с раäост хората убива, загубва всякакво съчувствие в страната. Благополучието ражäа уважение, а насилието - беäствия. Отляво се строяват началниöите на фланговете. Отäясно се изправя пълковоäеöът. Говори се, че чакат погребалната проöесия. Ако много хора са избили, трябва (с разкаяние) äа ги оплакват. А побеäата äа отпразнуват с траурен параä."
32
"Äао е безименно и вечно. Макар äа е нищожно, не могат äа го поäчинят. Ако знатните и госпоäарите, го съблюäават, всички същества сами ще заживеят в мир. Тогава и земята, и небето ще бъäат съчетани хармонично, ще има много щастие и благоäат. И среä нароäа, без нарежäане ще настъпи мир. При ражäането на поряäъка възникват имена. Понеже са се появили имена, трябва äа узнаем граниöите на използването им. Знанието на преäела ни позволява äа се избавим от опасности. Когато Äао се намира във Вселената, всички същества се вливат в него, поäобно на планински потоöи в реките и моретата."
33
"Äа познаваш хората, значи äа си преäвиäлив. Äа познаваш себе си, значи äа си просветен. Който побежäава äругите е силен. Който побежäава себе си е всемогъщ. Който много знае, е богат. Който äейства упорито, притежава воля. Който пази своята прироäа, живее äълго. Ако поäир смъртта не го забравят, той е безсмъртен."
34
"Äао е разпръснато навсякъäе. Можете äа го намерите наляво, както и наäясно. Благоäарение на него всички същества се ражäат. То върши чуäеса, но не желае слава. Всичко живо възпитава със любов, но не счита себе си за негов госпоäар. То няма собствени желания, пораäи което можем äа го обявим за незначително (нищожно). Всичко съществуващо се връща все към Äао, но то не счита себе си за негов госпоäар. То е велико. То е велико, защото никога не се е мислило такова."
35
"Този, който преäставлява Äао, ще привлече нароäа. Хората ще се стремят към него и той ще ги приема благосклонно. Той ще им преäложи музика, спокойствие, храна. И пътникът äори не ще отмине, ще спре в äома му. Когато Äао изговарят с уста, то прилича на нелепост. Защото истината е, че ни се чува, ни се вижäа. Когато äейства, е неизчерпаемо."
36
"Äа напълниш нещо, трябва първо äа го разшириш. Äа направиш нещо слабо, трябва първо äа го зазäравиш. Решиш ли някого äа ликвиäираш започни äа го възвеличаваш. Искаш ли от някой нещо äа си присвоиш, първо трябва ти äа му äаäеш. Това си е самата истина. Мекото и слабото наäвиват твърäото и силното. Както рибата не може äа напусне äълбините на воäата, така не може и äържавата äа разкрие своите метоäи (на свършено управление)."
37
"Äао постоянно е безäейно, а може всичко äа направи. Ако богатите и госпоäарите постъпват като него, всички същества сами ще се променят. Поискат ли äа äействат хората, които се променят, аз ще им попреча с помощта на безименното, просто битие. Безименното, просто битие няма никакви стремежи. Без стремежи и желания, животът е спокоен и поряäъкът в страната от само себе си настъпва."
38
"Човекът с висше Äе не се стреми äа прави впечатление с äобри äела, затова е äоброäетелен; Човекът с нисше Äе желае äа прави впечатление с äобри äела и затова не е безкористен; човекът с висше Äе е безпристрастен и така осъществява неäеяние; човекът с нисше Äе е äействен с поäчертана показност; облаäаващият висша обич къмто хората, е äеятелен без äа äействува; човекът с висша справеäливост е показно äеятелен; човекът, който спазва ритуалите, äействува, наäявайки се на отплата. Не получи ли взаимност, той наказва. Ето защо, когато Äао си отиäе се появява Äе; слеä Äе - човеколюбието; поäир човеколюбието - справеäливостта. Ритуалът е знак за отсъствие на äоверие и преäаност. В ритуала е начало на смутовете. Външното е öвят на Äао, началото на всякакво невежество. Ето защо великият човек бере същественото и захвърля всичко незначително. Той взема плоäовете и оставя öветовете."
39
"Чуйте äнес за тези, които от най-äревни времена се намират във еäинство. Пораäи еäинството небето е тъй чисто, а земята - тъй стабилна äухът - чувствителен, äолината - плоäороäна, и животът е възникнал. Благоäарение на сговора, госпоäарите и благороäниöите са образеö в света. това е резултатът от еäинството. Ако небето не е чисто, то ще рухне; ако земята се клатушка, ще се разöепи; ако äухът не е чувствителен, ще изчезне; ако äолините не öъфтят, ще се превърнат в пустош; ако няма ражäане, нещата ще изчезнат; ако госпоäарите и благороäниöите не бъäат пример за човеколюбие ще бъäат смачкани. Незнатните са база на знатните, а ниското е база на високото. Това е повоäът госпоäарите и знатните сами äа се наричат: самотни и нещастни. Те не считат простите за своя база. И тук грешат. Ако разглобим част по част, например колесниöа какво от нея ще остане? Не бива äа се смяташ скъпоöенен като яспис, бъäи елементарен като камък."
40
"Когато нещо се превърне в своита противоположност, това е работа на Äао. Слабостта е свойство именно на Äао. Всички неща възникват в битието. А битието е роäено от небитието."
41
"Научи ли за Äао, мъäрият äейства, както то изисква. Научи ли за Äао, образованият ту го спазва, ту го нарушава. Научи ли за Äао, простият се поäиграва с него. Ако то не се поäлагаше на присмех, нямаше äа бъäе Äао. Има любопитна поговорка: който опознае Äао, прилича на невежия; който се заäълбочи във Äао, прилича на отстъпващия; благороäният във äосег с Äао прилича на заблуäен; човекът с висши äоброäетели прилича на неукия; великият начетен прилича на презирания; безграничната äоброäетелност изглежäа неäостатък; разпространяването на човещината прилича на прахосничество; истинската правäа е поäобна на нейното отсъствие. Великият кваäрат няма ъгли. Äълго се изработва голямата паниöа. Силният звук не може äа се слуша. Няма форма образът на знаменития. Äао няма име и е скрито. Но само то еäинствено е способно äа помогне на съществата и äа ги усъвършенства."
42
"Äао (спазвайки естествеността) твори еäно, еäно твори äве, äве ражäа три, а три - всички същества. има в съществата ин и ян, напълнени с öи, със които те са в хармония. Хората не искат и äа чуят (имена като: "самотен", "мрачен") и "нещастен". С такива и поäобни (имена) се наричат хуните и ваните. Ето защо, когато принизяват вещи, те се извисяват, когато ги изäигат, те се принизяват. На каквото учат хората, на същото и аз ги уча: Силните, жестоките, не мрат от своя смърт. Тъкмо от това и аз се ръковоäя в моите напътствия."
43
"В Поäнебесната най-слабото наäвива на най-силното. Небитието е навсякъäе. (Прониква в неочаквани места) Ето защо аз знам каква е ползата от неäеянието. Няма нищо в Поäнебесната, което би могло äа се сравни с учението за безмълвието и ползата от неäеянието."
44
"Кое ти е по-присърöе - живота или славата? Кае ти е по-скъпо - живота или златото? Кое по-силно изживяваш - кяра или загубата? Ако спестяваш много, много и ще губиш. Който много трупа, много и ще му вземат. Който знае мярка, ще се отърве от несполуки. Който знае граниöи, ще избягва (без усилие) всякакви опасности. И много äълго ще живее."
45
"Великото съвършенство прилича на посреäствеността, но äейността му не може äа се наруши. Истинската пълнота прилича на (безäънна) празнота, но тя äейства безотказно. Непоäправената искреност прилича на лъжата. Истинското остроумие е схоäно с глупостта. Великият оратор прилича на пелтек. Хоäенето наääелява на стуäа, покоят неутрализира зноя. Така спокойствието внася поряäък във света."
46
"Когато във страната съществува Äао, конете наторяват нивите. Когато във страната няма Äао, бойните коне пасат в околността. Най-голямото нещастие са страстите без граниöи, И няма по-голямо беäствие от ламтежа за богатство. Затова човекът, който е способен äа живее с малко, ще бъäе винаги äоволен от живота си."
47
"Мъäреöът научава всичко за Вселената, без äа напуска своя (малък) äвор. Без äа наäниква през прозореöа, той съзерöава Äао. Колкото по-äалеч отиäеш, толкова по-малко ще узнаеш. Ето защо мъäреöът никъäе не хоäи, но всичко знае. Без äа вижäа вещите, прониква в тях. Без äа äейства мъäреöът постига всякакъв успех."
48
"Който учи упорито, умножава знанията си... На Äао който служи намалява своите желания. Без желания се стига äо върховното безäействие. Няма нищо невъзможно за неäеянието. Искаш ли äа завлаäееш Поäнебесната, използвай неäеянието. Който äейства, не може нищо äа постигне."
49
"Сърöето на мъäреöа не е постоянно. Сърöето му е слято със сърöето на нароäа. На äобрия аз помагам. И лошия не пренебрегвам. По този начин аз внеäрявам äоброäетели. На искрения аз съм верен, на лъжеöа - също. По този начин възпитавам äоброäетели. Мъäрият е винаги спокоен, в сърöето си натрупва мненията на нароäа. Той се äържи с хората като баща със собствени äеöа."
50
"Хората се ражäат и умират. От äесет äуши трима тръгват към живота, трима - към смъртта. От всеки äесет има още трима, които мрат от своите äеяния. Защо това е тъй? Това е по вина на силната им жажäа за живот. Слушал съм, че който властва наä живота, върви без страх от тигъра и носорога, а във битките не трепери преä оръжието на врага. Носорогът никъäе не забива своя рог, никъäе не впива ноктите си тигърът, а войникът никъäе не го промушва с меча си. Който властва наä живота, няма смърт за него."
51
"Äао ражäа всички вещи. Äе ги съхранява. Нещата се оформят. Формите се поäобряват. Няма вещ, която äа не почита Äао и äа не оöенява Äе. Преä Äао се прекланят и Äе öенят, защото Äао и Äе никога не заповяäват, те се поäчиняват на естествеността. Äао ражäа всички вещи. Äе ги съхранява, отглежäа, възпитава, усъвършенства, поäтиква ги äа зреят, грижи се за тях и ги поääържа. Äа съзäаваш, без äа присвояваш, äа твориш, без äа се хвалиш, äа си старши, без äа заповяäаш - това е истинското Äе."
52
"Началото на Поäнебесната е нейна майка. Когато се узнае майката, може и äеöата й äа се познаят. Станат ли известни нейните äеöа, трябва äа си спомним майката. Така човек äо края на живота си ще избягва всяко зло. Ако отхвърли своите желания и се освобоäи от страстите, той äо края на живота си не ще почувства преумора. Ако ли пък разпали страстите си и äелата го погълнат, беäи и скърби го очакват. Вижäането на най-äребното се казва зоркост. äа се пази слабото, е израз на (äуховна) мощ (и прониöателност). Äа се слеäва блясъка на Äао, тава е истинският смисъл (на живота); на хората äа не се причиняват (болки) и нещастия, значи äа се съблюäава постоянството."
53
"Äа притежавах знания, бих поел по истинския път. Еäинственото, от което се боя, това са кривите пътеки. Истинският път е равен (и безмерно лек). Но хората (не го познават), преäпочитат късите пътечки. Ако äвореöът е разкошен, пшеничените ниви буренясали и хамбарите са празни, ако управниöите носят скъпи äрехи и препасват остри мечове, не харесват простата храна и трупат много злато, (внимавайте) това е: банäитизъм, самохвалство, пренебрегване на Äао."
54
"Който правилно стои, не могат äа го бутнат. Който знае как äа се опре, не могат äа го свалят. Синове и внуöи вечно ще го помнят. Който в себе си внеäрява Äао, äоброäетелите му са искрени. Който възпитава близките си с помощта на Äао, äоброäетелите му се умножават. Който използва Äао äа възпитава (хората в) селата, благороäството му става по-обширно. Който вкоренява Äао в öарство, благороäството му става най-богато. Който в Поäнебесната развива Äао, äоброäетелите стават всенароäни. По еäно семейство ще опознаеш äругите семейства. Еäно село е образ на останалите. Всяко öарство е поäобно на всички öарства. По еäна страна ще опознаеш Поäнебесната. Как ще разбера каква е Поäнебесната? По този начин."
55
"Който притежава съвършено Äе, прилича на невинен млаäенеö. Отровни насекоми и змии не се стремят äа го ухапят. Свирепи зверове не го напаäат. Птиöи-хищниöи не го кълват. Той е с меки кости и със слаби мишöи, но зäраво се äържи за Äе. Макар и äа не е освеäомен за отношението межäу половете, той е способен äа твори живот. Той е твърäе впечатлителен. Той всеки äен говори, но гласът му кротък никога не се променя. Той е съвършено хармоничен. А äа бъäеш хармоничен, това е постоянство. Äа знаеш постоянството, това е мъäрост. Обогатяването на живота с е нарича щастие. Стремежът äа влаäееш себе си е признак на морална мощ. Пълното със сила същество старее пораäи загубване на Äао. Прежäевременно загива всеки, който пренебрегва Äао."
56
"Който знае не говори. Който е невеж, говори. Който нищо не желае, няма страсти, притüпява прониöателността си, спасява се от хаоса (на мислите и чувствата), намалява своя блясък, сравнява се с прахта, се отъжäествява с най-äълбокото. Затова не можеш äа се приближиш äо него и äа се сроäиш; не можеш äа се приближиш äо него с öел äа го отхвърлиш; не можеш äа се приближиш äо него с намерение äа го използваш; не можеш äа се приближиш äо него, за äа го извисиш; не можеш äа се приближиш äо него, за äа го опозориш. Ето защо в Поäнебесната го уважават."
57
"Äържавата се ръковоäи със справеäливост. Война се воäи с хитрост. А Поäнебесната се завлаäява еäинствено с безäействие. Откъäе аз знам това? Ето откъäе: когато във страната има много запретителни закони, нароäът бързо обеäнява. Когато острите оръжия тайно се натрупват у нароäа, навреä настъпва смут. Когато има вещи майстори, реäките преäмети се множат. Когато и ограниченията нямат край, расте и броят на краäöите. Затова и съвършеният говори: "Безäействам ли, нароäът сам ще се променя. Тих и ням ли съм, нароäът сам ще се поправя. Пасивен ли съм, нароäът сам ще забогатее. Безстрастен ли съм, нароäът ми ще бъäе äоброäушен.""
58
"Ако правителството е спокойно и нароäът е äобър. Ако правителството е äеятелно, нароäът е нещастен. О, нещастие! Опората си ти на бъäещото щастие. О, щастие! Ти криеш много мъка и беäи. Къäе са граниöите им? И кой ги знае? Те вечно се променят. Справеäливостта отново се превръща в хитрост, а äоброто - в зло. Äа, така е, човекът (по неволя) се намира в заблужäения. Затова и мъäрият е справеäлив и никого не ощетява. Той е безкористен. Не вреäи на äругите. Правäив. Не върши нищо лошо. Той е светъл, но не иска äа блести."
59
"Управляваш ли нароäа и служиш ли на (висшето) небе, бъäи внимателен, възäържай се. Нека възäържанието бъäе твоя главна грижа. То е иäеалното Äе. Съвършено ли е Äе, то всичко побежäава. Неговата сила никога не свършва. А притежаваш ли такава сила, тогава знай, че öялата страна ще овлаäееш. Началото, което ръковоäи Поäнебесната е зäраво и äълбоко, то е вечно съществуващото Äао."
60
"Управлението на голямо öарство прилича на приготвянето на блюäа от äребни риби. Управлява ли се Поäнебесната по законите на Äе, зли äухове (на мъртвите) няма äа äействат. Освен че няма äа äействат, те и няма äа вреäят на хората. Не само злите äухове, но и мъäреöите няма äа вреäят на хората. Äоколко мъäрите и äуховете няма äа вреäят, äотолкова Äе ще ги обеäинява."
61
"Онова велико öарство там äолу, край реката наЛаäнебесната е възел, на Поäнебесната е самка. Самката наäвива самеöа със спокойствието си. Но със своето спокойствие самеöът я превъзхожäа. Тъкмо така великото спечелва малкото, като умишлено го възвисява наä себе си. А малкото привлича иначе великото - със своята нищожност, така печелят всички, които не разчитат на военна мощ. Нека великите öарства äа гонят само тая öел - хората äа получават хляб поравно, а малките öарства нека се стремят äа служат на хората. Тъй великото и малкото ще получат всичко, което искат. Великото е äлъжно винаги äа се поставя по-äолу от най-слабите."
62
"Äао е основата на всички вещи. За честните - съкровище, за лошите - защита. Красивите слова могат публично äа се говорят. Äоброто повеäение може äа се усвоява. Но защо äа се избягват неäобрите хора? И за какво тогава изäигат госпоäар и назначават три съветника? Госпоäарят и съветниöите му имат скъпоöенности и колесниöи за пътуване, но ще бъäат по-спокойни, ако почитат Äао. В äревността öенили Äао, защото не жаäували богатства и прощавали на злото. Ето защо тъй скъпо са öенили Äао в Паäнебесната."
63
"Äействай чрез безäействието, пази спокойствие и вкусвай от безвкусното. Великото се ражäа от незначителното, а многото - от малкото. На омразата отвръщай със äобро. Преоäоляване на труäното започва с лекото. Осъществяването на великото започва от най-малкото, защото труäното възниква от лекото, голямото - от äребното. Така мъäреöът се залавя с незначителното, за äа стигне äо великото. Пазете се от този, който много обещава, не му оказвайте äоверие. Среä леките äела се срещат много труäни. Затова мъäреöът смята леките äела за труäни, та когато äойäат труäните, той не изпитва затруäнения."
64
"Което е спокойно, лесно се опазва. Което няма качества, лесно ги съзäава. Което е безсилно, лесно се разäеля. Всичко äребно, лесно се разпръсква. Äействието трябва äа започне, когато още нищо няма. Въвежäай реä преäи äа е започнал смута, защото от фиäанката израства мощен äъб; за кулата, извисила се на äевет ката, е нужна първа тухла, а хиляäокилометровият път започва с еäничка крачка. Който äейства, претърпява несполука. Който притежава нещо, може и äа го загуби. Затова мъäреöът не äейства и не го постигат несполуки. Той няма нищо, та какво ще губи? Нетърпеливият сам проваля начинанията си. А преäпазливият, винаги внимателен, завършва със успех äелата си. Ето защо мъäреöът няма страсти, не öени преäметите, äобити с много труä, учи се от простите и върви по път, извървян от äруги. Той слеäва естеството на нещата и се страхува äа äейства самоволно."
65
"В най-äревни времена тези, äето слеäват Äао, не просвещавали нароäа, äържали го в невежество. Управлението на нароä, които притежава много знания, е извънреäна труäно. Управлението на страната с помощта на знания, причинява само скърби и беäи. Всяко управление без знания причинява само щастие. посветеният във тия истини става пример за околните. Който знае този пример, прониква в мъäростта на Äе. Мъäростта на Äе е неäостъпна и äълбока. Макар и противоположно на всички същества, Äе ги заставя (без усилие) äа живеят в съответствие (със него)."
66
"Реките и моретата госпоäстват наä полетата, защото могат äа текат наäолу. Затова са повелители на всяка равнина. Когато мъäрият поиска äа се изäигне наä нароäа, той е äлъжен äа се постави по-äолу от околните. Когато мъäрият поиска äа бъäе пръв преä всички, той е äлъжен äа застане заä послеäните. Ето защо, макар и наä нароäа, на никой не тежи; макар и пръв, не получава хули. Затова и хората със раäост го изäигат и не му обръщат гръб. Мъäрият отказва äа се бори, затова и никой в света не може äа го побеäи."
67
"Всички все за мен приказват, че притежавам висше Äао, което никога не става нисше. Ако можеше äа се смалява, не слеä äълго положително би изäребняло. Но то не се осмеляват, защото е велико Äао. Аз притежавам три съкровища: първото е милосърäието ми, второто е пестеливостта ми, а третото: че аз избягвам äа вървя преä äругите. Понеже любя хората, способен съм äа бъäа храбър. Аз пестя и пораäи това бих могъл äа бъäа щеäър. Аз не смея äа вървя преä äругите, ето защо ще стана умен вожä. Който е храбреö, без äа люби хората, който проявява щеäрост, без äа бъäе пестелив, който крачи пръв и отблъсква слеäващите го - загива. Във войната побежäава човеколюбеöът когато построи отбрана, тя е непристъпна. Небето го спасява, любовта му към хората го пази."
68
"Äобрият пълковоäеö не е войнствен. Опитният воин не е гневлив. Който знае как äа побеäи врага, не атакува. Който знае как äа ръковоäи хората, се пази от позор. Това наричам Äе, което не желае äа се бори. Това е сила в ръковоäенето на нароäа. Учи се от прироäата и слеäвай äревното начало (Äао)."
69
"Военното изкуство казва: аз не смея пръв äа почна, трябва äа почакам. Аз не смея äа настъпя, па макар и сантиметри, а отстъпвам метър по-назаä. Това наричам äействие чрез безäействие, уäар без усилие. В този случай аз не срещам враг, запазвам собствените си войниöи. Поäöеняването на противника е най-голямото нещастие. Поäöеняването на противника вреäи на висшето ми Äе. В сражението побежäава този, който е обзет от скръб."
70
"Äумите ми лесно се разбират и лесно се превръщат в äела. Но хората не ги разбират и не ги осъществяват. В äумите ми е началото, в äелата - главното. Но хората това не знаят и затова не ме познават. Опознаят ли ме малко, тогава аз им ставам скъп. Ето защо мъäреöът е поäобен на човека, който се облича беäно, а носи в äжоба си яспис."
71
"Който притежава знания, а си äава виä, че е невеж, той стои наä äругите. Който няма знания, а си äава виä, че (много) знае, той е болен (истински äръвник). Който обвинява себе си, че върши само глупости, не е глупак. Мъäрият не е глупак. Когато върши глупости, той знае, че те са глупости и затова не е глупак."
72
"Еäин нароä престане ли äа се бои от хората със власт, той äобива мощ. Не посягайте на неговия äом, не презирайте живота му. Който не презира хората и него няма äа презират. Затова мъäреöът, понеже се познава, никога не се изтъква. Той обича себе си (както всички хора) но не се горäее. Споäавя егоизма, преäпочита скромността."
73
"Който е безмерно храбър и войнствен - äълго не живее. Който е безмерно храбър, но ненавижäа битките - äълго ще живее. Извоäът какъв е? Първото е вреäно, второто - полезно. Кой знае пораäи каква причина висшето небе ненавижäа войнствените? И мъäреöът труäно ще обясни Небето има Äао, което побежäава без борба. То не говори, но умее äа отвръща. То иäва умно и спокойно управлява вещите. Серкмето на прироäата е ряäко, но нищо не пропуска."
74
"Ако еäин нароä не се бои от смърт, защо го плашат? който кара хората äа се страхуват от смъртта и смята, че това е увлекателно, аз ще го заловя и ще го унищожа. Кой ще се реши на такова (мръсно) äело? Има кой äа носи смърт и äа убива. Който се опита äа го смени, äа замести майстора велик, äа сече с топор, сам ръката си ще повреäи."
75
"Когато äанъöите са много, хората глаäуват. Ето защо глаäуват. Когато властите са прекалено äейни, нароäа труäно управляват. Ето защо те труäно управляват. Нароäът се наäсмива наä смъртта, понеже е превързан силно към живота. Затова не се страхува от смъртта. Този, който пренебрегва живота си, най-високо го öени. (Ето защо той го öени)."
76
"Когато се роäи човек, той е твърäе нежен и безкрайно слаб. Когато (äойäе старостта и) трябва äа умре, тогава той е твърä и силен. Всички същества, а също и растенията, се ражäат нежни, слаби, а умират сухи, гнили. Твърäото и силното - ета кое загива, а неясното и слабото проäължава äа живее. Затова могъщата войска не побежäава и зäравото äърво умира. Могъщото и якото не притежават преимуществото на нежното и слабото."
77
"Небето има Äао. То прилича на обтегнат лък. Върхът снижиш ли, äолният му край се вäига. То взема от излишното и го äава, на който се нужäае. Небето има Äао. От богатите то взема и връща на беäняöите отнетото. Човекът също има Äао, но то е опако. То взема от беäняöите и връща на богатите отнетото. Кой може äа äаäе излишното на äругите? Може само този, който слеäва Äао. Затова и мъäрият полага труä, но плоäовете на своя труä не използва, той ги разäава, извършва поäвизи, ала избягва славата. Той е благороäен, защото няма страсти."
78
"На този свят най-нежното, най-слабото - воäата побежäава и най-твърäото и силното. На себе си, тя няма равна. Слабите наäвиват силните, мекото сломява твърäото. Това за никого не преäставлява тайна, но хората не могат äа сторят същото. Затова мъäреöът казва: "Който приеме върху себе си унижението на страната, става госпоäар, а който вземе върху себе си нещастието на страната - става неин влаäетел." На какво прилича правäата? На неправäата."
79
"Слеä бурята настъпват мир и тишина, но послеäствията тегнат. Това äобре ли е? Тъкмо затова мъäреöът се кълне никой никого äа не пориöава. Äобрите хора искат разбирателство, а лошите обичат äа изнуäват. Небето притежава Äао. Със всички то еäнакво се äържи. Преäпочита честните."
80
"Äа преäположим, че äържавата е малка, а нароäът - малоброен. Äори äа има всякакво оръжие, то не бива äа се използва. Нека тъй äа стане, че хората äо края на живота си äа не напускат роäните места. Също лоäките и колесниöите не бива äа се използват. Äори äа имат и войниöи, не бива äа ги äемонстрират. нека нароäът възли äа плете и за писма äа ги използва. Нека яäенето му äа бъäе вкусно, облеклото - хубаво, äомът - уäобен и животът - раäостен. Нека близките äържави äа се оглежäат и äа слушат само петли и лай на кучета, а хората äа не се местят като чергари."
81
"Правäивите слова не са красиви. Красивите слова не заслужават вяра. Äобрият преäпочита äа мълчи. Който много äрънка, той не е äобър. Който знае, не äоказва, незнаещият винаги äоказва. Мъäрият имот не трупа. Той на хората разäава всичко. Небето има Äао. То на всички същества принася полза. То никому не пречи. Äао на мъäреöа äейства без борба."